Провален е опитът на 9-а румънска дивизия, подхождаща от Силистра, да удари фланга на Първа Софийска диивизия. С едната си бригада фронтът се обърнат срещу контраатакуващият противник, а с другата продължава срещу втората съпротивителна линия. През този първи ден от щурма, българските войски, макар и със скъпи жертви, отхвърлят гарнизона от главната фортова линия. През нощта силите от ударната групировка се промъкват през гората, като водят понякога и ръкопашни схватки с оттеглящите се румънски войски. До сутринта българските полкове, дружини и роти излизат пред загражденията на втората линия.
На 6 септември сутринта, командирът на Преславската дивизия заповядва: „Всички началници да застанат начело на своите части.“ Атаката е подновена в 8.30 часа със същият устрем, със същата воля за победа, и с вече показаните храброст и мъжество. Няма никаква умора. Боят през този ден е още по-труден. На помощ на гарнизона румънскоото командване прехвърля още една дивизия и половина (15 баталиона). Артилерията не може да помогне вече така ефикасно, както предишния ден, поради гористия масив, където тя не успява да се развърне изцяло. Въпреки това атаката отново е стремителна. Много от ротите и дружините остават без офицери поради загубите от картечния и артилрийския огън на противника. По този повод един от участниците в боя пише: „Полковете станаха дружини, дружините – роти, а ротите бяха без офицери, командваха ги фелдфебели и офицерски кандидати, в състав 70-80 души рота.“ Артилерията се измъква отгората, оръдията последователно, поединично, се намесват в боя и откриват ураганен огън. Българският войник е несломим и упорито продължава напред. Косата на картечниците не успява да го спре. Пехотата се носи като вихър, а противникът отстъпва. Още привечер „преславци“ и „софиянци“ надвисват над града. Паниката сред румънските войски е огромна. В Тутракан се разиграва трагедия. По думите на очевидец: „Грамадни маси войскови части, без началниици преминаха през града, бързайки към пристанището, за да спасят живота си. Насрещният бряг се виждаше тъй близо, но реката бе широка. Лодки, салове и кораби се препълниха скоро. В отчаянието си, цели румънски части (роти) се хвърляха във водата и се опитваха да достигнат с палаване отсрещния бряг. Само малцина успяха да преплават реката ... Останалите в Тутракан бяха обладани от отчаяние. Грабежи и малтретиране на населението го принуди да се брани. Това докара до безсмислен бяс изгубилите ума си румъни, жертва на което станаха стотици българи от града.“
Загубите на противника за две денонощия са огромни. В боевете за защита на крепостта са убити повече от 7 000 души, а 28 000 са принудени да капитулират и да се предадат в плен, заедно с над 100 оръдия, 63 картечници, над 6 000 коня и голямо количество военно имущество.
В този щурм ударната групировка на Трета армия дава също значителни загуби – над 200 офицери и 7 700 убити и ранени войници. т. е. около една четвърт от целия и състав.
Овладяването на Тутраканската крепост е едно от върховите завоевания на българската армия през Първата световна война, с което се внася допълнителен влог в тактиката на нашата армия. Отново ударът на нож изиграва ролята си, което е свидетелство за огромното морално превъзходство на българския войник, носител на върховни нравствени добродетели. Те са именно основата на героизма, смелостта и мъжеството. От тях произтича несломимата воля за победа, независимо от нейната цена.
За висотата на бойното майстпрство свидетелства също така темпът на щурма, с който за две деноношия е разгромена и унищожена превъзхождаща групировка на противника. При това не може да се отминат подбудите за клокочещите в гърдите на българските войни ярост и възмущение от нечовшкото отношение на румънците към онази част на нашия народ, насилствено вкключена в чуждите предели. Тези чувства са благородни и са резултат от родолюбието и човеколюбието на българина.
Една от типичните черти проявили се в щурма на Тутраканската крепост, е приемствеността в бойните традиции и майсторството. Тя е продължение на опита и творчеството, приложени в Балканската война при овладяването на Одрин. И тук се проявява умението да се изпозлват всички средства и методи за повишаване на ефективността на артилерийския огън, включително и коригиране от въздуха, прилагане на вихрен и барабанен огън, стрелба от упор и други проверени в бойната практика творчески решения.
За откритата атака на тази крепост допринася взаимодействието между родовете войски, взаимопомощта и целенасочеността в боя за постигане на общата цел, която стои пред тях. Определена роля за това изиграва и непрекъснатостта в действията. Щутмът продължава почти 48 часа без прекъсване, което е добър пример за съвременните войскови формирования. Големи умения проявяват войските при отбиването на мощните контраатаки на противника, в което освен взаимопомощта на преден план излиза високата отговорност за изпълнението на поставената задача.
Тутраканската операция е образец на тактика, както и подвиг, който ние преднамерено подминавахме по конюнктурни съображения. По същите причини и други подвиизи се покриваха с пепелта на забвението, от което страдаше самочуствието на българина. С това се извършваше своеобразно изопачаване на историята и поради криворазбран интернационализъм страдаше историческото ни познание. В дните на годишнината от това събитие трябва да възкресим подвига, саможертвата и гордостта от победата над противник, извършил безчинства над беззащитно гражданско население.