В Първата световна война българската армия показва образци на високо бойно майсторство и военно изкуство. Сред многото примери сособен блясък се отличава Тутраканската операция на Трета армия, водена от талантлиивия конадващ генерал Стефан Тошев. В тази операция армията перфектно повтаря опита от Одринския щурм през 1913 г. и го издига на ново равнище. Тя се провежда със значителен за времето си размах, но най-съществената част от нея е превземането на силаната Тутраканска крепост.
За три години след Междусъюзническата война, румънското военно командване, отчитайки значението на крепостта, хвърля големи усилия при изграждането и. Тя представлява два фортови пояса във формата на полукръгови пръстени, опасващи града и опиращи с двата си фланга на Дунав. С оглед на степенуването на подходите, тя е разделена на четири сектора . Главният пояс, с дължина 25 км, отстои на 4 -9 км. от града и включва 15 форта, които са разположени на 1-2 км. един от друг. Между тях са изработени 2-3 реда окопи, съединени помежду си с ходове за съобщение.
Пред главния пояс е подготвена предна позиция от пехотни окопи и картечни гнезда.
Вторият отбранителен пояс е изграден на отдалечение 2-5 км. от града и представлява линия от стационарни картечници и оръдия. По протежение на поясите са подготвени полоси от заграждения с телена мрежа, вълчи ями и фугаси. Непосредствено в покрайнините на Тутракан, румънците изграждат позиции на резервите само от пехотни окопи. Характерна особеност на отбраната на крепостта е наличието на голям горски масив между двата съпротивителни пояса, с дълбочина 3 км. Силите предназначени за отбрана на крепостта, възлизат на около две дивизии с личен състав 23 000 души и 157 гаубици и различни оръдия. При нужда румънското командване предвижда да използва още три пехотни и една кавалерийска дивизия. За значението, което се придава на този важен за Добриджа пункт, говори обстоятелството, че по това време населението на Тутракан е 11 000 души.
Щурмът на тази крепост е един от многото случаи на стълкновения между германскоото командване и българските военачалници същевременно е атеста за тяхната подготовка и творческо разбиране на военното изкуство. По думите на германския военен историк Фриц Ортлеп, „Генерал-фердмаршал фон Макензен (командващ групата армии, в които влиза нашата Трета армия) нямаше намерение да атакува Тутракан непосредствено след започването на военните действия, а възнамеряваше само да осигури дунавската линия и добруджанската граница, за да създаде едно по-късно преминаване на р. Дунав. Обаче той трябваше да отстъпи накрая пред настояването на генерал Тошев при срещата им в Горна Оряховица на 31 август, който като имаше предполагаемата сила на Тутракан, смяташе за опасна и неизпълнима една едновременна атака и на Силистра. От друга страна той се надяваше да донесе облекчение на положението на българското население чрез бързото завземане на Тутракан.“ Освен военните съображение, генерал Тошев взема предвид тежкото положение на българското население в анексираната от Румъния след Втората балканска война част на Добруджа. По този повод свещеникът на 48-и пехотен полк пише в своите спомени: „Полуротите (изпратени да усилят граничната стража) уведомяваме, че ромъните опожаряват селата и много бежанци минават границата и идват в България. В тая жега с по един тежък вързоп на гърба, а много майки и с дете на ръце, идваха бедните и нещастни хора в дълга и безкрайна върволица. Мъже между тях почти нямаше. – само неколцина изнемощели старци. И коло нямаше, защото мъжете, колите и добитъка румъните откарали навътре. Когато бежанците наближава и се видя ужасната картина, сякаш змия захапа сърцата на войниците. А когато загорелите за водица деца и жени изпразниха марките и канчетата и разказваха, че ромъцните заливат къщите им с газ и ги подпалвали войниците наченаха гласно да роптаят. Ще избият цялото българско население. Хайде да тръгваме!“ Това е една от сериозните причини българското командване, и по-конкретно генерал Тошев остро да се противопостави на комадващия групата армии. Тук именно проличават родолюбието и дългът на българския войн към своя народ – една от най-важните войнски добродетели.
В съответствие с целта на операцията замисълът на командващия предвижда с основните сили на Трета армия да се нанесе удар срещу най-изнесените напред фортове. С изненада се разгромява противостоящите румънски сили, а с част от войските – щурмуващата групировка да се заслони откъм Силистра и да се действа на широк фронт за ангажиране на останалите неприятелски дивизии, с цел за два-три дни крепостта да се овладее а гарнизонът да бъде разгромен. Силите на армията възлизат общо на три пехотни и една кавалерийска дивизия с около 70 000 души и 220 оръдия. За щурма на крепостта са заделени около две дивизии и основната част от артилерията, което създава необходимите предпоставки за успех.
Атаката на Тутраканската крепост се предшества от мощна артилерийска подготовка, чийто огън се оказва особено ефективен вследвие на коригирането му от въздуха чрез издигането на привързан балон. В продължение на час и половина българските артилеристи подлагат на унищожителен огън най-мощните фортове на противника и особено тези в направлението на главния удар и частъка за пробив. В 8.00 часа на 5 септември войските на Четвърта Преславска и Първа Софийска диивизии, съвместно с германо-българският отряд, решително атакуват румънските войски от главната фортова линия. Под прикритието на артилерийския огън войските атакуват телените мрежи и другите заграждения, където се съсредоточава огънят и на противниковите батареи. Боят кипи и загубите растат. Част от войниците на Първа дружина на 19-и шуменски полк, въпреки, че земята се покрива с трупове, продължават атаката, друга заляга пред телените мрежи. Тогава взводният командир подпоручик Иванов се обръща към тях: ‚Братя! Няма ли някой да дойде с мен?“ Един след друг се отзовават редниците Кольо Цочев от Попово и Рашко Русев от с. Арнауткьой – и двамата пионери от Четвърта дружина. С лазене напред групата достига телената мрежа. Офицерът я разкъсва с граната и заедно с войниците се хвърля в окопа на противника. Започва ръкопашен бой, а през това време пионерите разрязват мрежата и устройват проходи. Преградата е премахната и дружината се вдига и атакува румънците по цялата позиция. В това време срещу подпоручик Иванов се прицелва противников войник, но преди да стреля, редник Цочев се хвърля върху него и го поваля. Така, с дружни усилия, като си помагат един на друг, българските бойци преодоляват противника и се придвижват напред. С такива ръкопашни схватки през целия ден, дружините на Преславската и Софийската дивизия принуждават отбраняващите се румънци да напуснат главната фортова линия и да се оттеглят на втория отбранителен рубеж. Те неколкократно отбиват контраатаките на връхлитащите от дълбочина румънски резерви.
( Следва продължение ....)
