Свой подход към иранската история използва историка Майкъл Аксуърти в книга си „Революциoнен Иран – Историята на ислямската революция“. Тя хвърля светлина върху един от движещите фактори зад Ислямската революция от 1979 г. Цитираме текст от книгата.

„ А това са хората, които днес наричаме „инсели“:
В иранското общество имаше и други напрежения. Южен Техеран беше пълен с млади мъже, наскоро пристигнали от консервативните села. Те или нямаха никаква работа, или имаха само нископлатена. За много от тях това означаваше малък шанс да се оженят, или да издържат семейство в продължение на няколко години – а може би до края на живота си. Но ако платеха малка сума за обществено такси до по-богатите централни и северни квартали на града, можеха да видят, напълно безплатно, привлекателни млади жени, разхождащи се по улиците, носещи оскъдно облекло, според западната мода. Тези млади жени се разхождаха сами, или с приятелки, демонстрирайки своята свобода, пари, красота и, от определена гледна точка, привлекателност, независимост, безнравственост и пренебрежение към религията. За тези мъже, които бяха свикнали с живота в по-традиционните райони на страната (където много жени прекарват по-голямата част от времето си в семейния дом), изглеждаше, че в Техеран просто има повече жени:
Парвиз му казал, че е имал късмет (или нещастие, в зависимост от гледната точка), че е пропуснал Техеран от 60-те години на миналия век, когато манията по късите поли е била в разгара си, защото един час, прекаран на главната търговска улица, му е бил достатъчен, за да се разкайва цял месец.
Билбордове бяха пълни с крещящи плакати на оскъдно облечени жени, рекламиращи най-новите филми: „Заплашителният вид на плакатите се засилваше от големия брой корави, навъсено изглеждащи млади мъже, които се мотаели наоколо.“
Статутът и неговата липса са свързани не само с парите, но и със секса и желанието. За тези, които се бяха заселили там от страната, Техеран се оказа не само място на стремеж. В края на 70-те години, за мнозина, той се превърна в място на негодувание, несбъднати желания и неосъществени стремежи.
Това е много точно наблюдение. Това е особено актуално за мюсюлманските общества – тяхната социална структура и социални норми винаги са генерирали огромен брой разочаровани и революционно настроени младежи.

▪️ Първо, ислямът толерира полигамията. Там, където тя е обичайна, по-възрастните и по-богати мъже ще си вземат млади и красиви жени, защото притежават необходимите ресурси и статус, за да издържат семействата си. В резултат на това много бедни мъже рискуват да останат без съпруга завинаги.

▪️ Второ, строгите норми, регулиращи отношенията между половете, намаляват възможността за какъвто и да е контакт между млади мъже и млади жени преди брака.

▪️ Трето, невъзможността за брак има дълбоко въздействие върху статуса на мъжете в мюсюлманските общества. Мъжът без съпруга се счита за непълноценен.

▪️ Четвърто, традиционно високата раждаемост в мюсюлманските общества увеличава броя на бедните и разочаровани младежи. В Иран през втората половина на 20-ти век тази тенденция е ясно очетана.

Шахският Иран, който беше възприел модернизацията и изостави строгите социални норми на исляма, осигури идеална среда за тихата и незабележима радикализация на селската младеж. Не е изненадващо, че бляскавият живот, толкова ярко демонстриран от рекламите и младите жени, предизвика голямо разочарование сред селските мъже – за тях този живот беше недостижим. В историята, бедността и модернизацията често са ставали катализатори на революции и радикални промени. Но в мюсюлманските общества това се утежнява от липсата на секс и контакт с жени, което прави ситуацията още по-остра.
Axworthy, M. (2013). Революционен Иран: история на ислямската република. Oxford University Press.

*
„Инцелската революция“ (Incel Rebellion / Incel Revolution) е радикална концепция и лозунг в средите на субкултурата на „инцелите“ (аббревиатура от involuntary celibates – мъже, влизащи в принудително безбрачие). Идеята за такава „революция“ или „въстание“ представлява насилствено преобръщане на съвременния социален и сексуален ред, който според тяхното вярване е несправедлив спрямо средностатистическите мъже. Терминът придоби широка обществена известност през 2018 г. по време на атаката с микробус в Торонто, извършена от Алек Минасян, който непосредствено преди нападението публикува във Facebook: „Инцелското въстание вече започна! Ще съборим всички Чадове и Стейсита!“
Идеологическа база на концепцията
Концепцията се базира на т.нар. „черно хапче“ (black pill) – фаталистичен светоглед в тази общност, според който сексуалният пазар е изцяло диктуван от генетиката (външен вид, ръст) и хипергамията (жените избират само най-атрактивните 20% от мъжете, наричани „Чадове“).
„Революцията“ в техните представи включва няколко основни елемента:
Насилствено възмездие: Нападения срещу обществото, жените („Стейсита“) и сексуално успешните мъже („Чадове“) като наказание за социалното изключване.
Премахване на сексуалната свобода: Идеологически стремеж към връщане на патриархални структури, принудителна моногамия или държавно „разпределение“ на партньори, тъй като инцелите вярват, че феминизмът и сексуалната революция са ги лишили от правото на интимност.
Дигитален тероризъм: Координиран онлайн тормоз, разпространение на реч на омразата и радикализация на уязвими млади мъже в затворени форуми (като 4chan, бившия r/incels в Reddit и специализирани платформи).Координиран онлайн тормоз, разпространение на реч на омразата и радикализация на уязвими млади мъже в затворени форуми (като 4chan, бившия r/incels в Reddit и специализирани платформи) класифицират инцелското движение като крайнодясна идеология на мъжко превъзходство и форма на вътрешен тероризъм.