Класическата противовъздушна отбрана е изградена срещу самолети и ракети – скъпи и бързи цели, които летят високо и се появяват сравнително рядко. Безпилотните апарати обърнаха тази логика: те са евтини и многобройни, често летят ниско и могат да бъдат изстреляни на вълни.

Последните седмици показват колко широко се използват. В началото на октомври руски дронове, включително бързи апарати с реактивни двигатели, удариха два от мостовете над Днепър в Киев. Според украински експерт целта не е мостовете да бъдат разрушени, а движението в града да бъде спряно – дронът се използва като инструмент за постоянен натиск, а не само за унищожаване.

На 15 септември италиански изтребители на НАТО свалиха дрон над Литва. Прехващането е успешно, но показва и асиметрията: срещу безпилотен апарат се вдига изтребител – скъпо средство срещу цел, която често струва несравнимо по-малко. Затова НАТО развива инициативата Drone Edge за адаптиране на отбраната специално срещу дронове.

В Черно море ударите срещу търговски кораби се преместиха далеч в открито море и лондонският застрахователен пазар обяви почти цялата акватория за зона с повишен военен риск. Безпилотните апарати – въздушни и морски – вече влияят пряко и върху цената на корабоплаването.

България прави своите изводи. Проверка, обсъдена в Съвета по сигурността, установи сериозни дефицити в системите срещу дронове при обектите от критичната инфраструктура и бяха засилени мерките в складовете за боеприпаси. Страната планира да придобие над 10 такива системи, а с промени в Закона за отбраната и въоръжените сили наблюдението на въздушното пространство трябва да обхване всичко от земната повърхност нагоре – вместо досегашния праг от 3000 метра.

Ефективната защита срещу дронове е многослойна: откриване с радари и с оптични, акустични и радиочестотни сензори; заглушаване и прекъсване на връзката с оператора; евтини средства за поразяване на близко разстояние – от зенитни оръдия до прехващащи дронове; и чак накрая скъпите ракети. Най-трудната част често не е оръжието, а организацията: кой отговаря за ниското небе над електроцентрала, летище или склад и колко бързо може да реагира.

Именно затова промяната на прага от 3000 метра до земята е повече от техническа подробност. Тя признава, че в ерата на евтиния дрон заплахата не идва само отвисоко – и че отговорът трябва да бъде също толкова евтин, многоброен и бърз.