Към 1916 г. Западният фронт е застинал в позиционна война. Картечниците, бодливата тел и линиите окопи правят всяка пехотна атака изключително скъпа. Британците търсят машина, която да преминава през окопи и заграждения и да унищожава картечните гнезда, докато пехотата я следва.
Резултатът е Mark I – ромбовидна машина, при която веригите обикалят целия корпус. Произвежда се в две версии: „мъжка“, въоръжена с две 6-фунтови оръдия и картечници, и „женска“ – само с картечници. Екипажът е от осем души, а скоростта на добър терен е около 6 км/ч. Названието „танк“ (на английски – резервоар) е прикритие: за да се запази тайната, машините се представят като резервоари за вода.
Бойното кръщение е на 15 септември 1916 г. при Флер-Курселет, в хода на битката при Сома. Машините са от роти C и D на Тежкия отдел на Картечния корпус. Според британския Музей на танковете за операцията са определени 49 танка, 32 стигат до изходната линия, а в бой реално влизат 18 – останалите се развалят или затъват в окопи и ями от снаряди.
Екипажите са млади и неопитни, а техниката – ненадеждна. Въпреки това там, където танковете напредват, атаката успява. Селата Флер и Курселет са превзети, а напредването е около 2,3 км по фронт от близо 5 км. Главнокомандващият Дъглас Хейг обобщава: „Там, където танковете напреднаха, взехме целите си, а там, където не напреднаха, не успяхме.“
Истинското доказателство идва година по-късно. При Камбре през ноември 1917 г. британците използват масирано стотици танкове и показват, че правилно използвани, те могат да пробият укрепена отбрана.
Сто и десет години по-късно въпросът дали танкът има бъдеще отново е актуален – този път заради евтините дронове и противотанковите ракети. Историята от Флер обаче напомня, че новата техника рядко печели от първия ден: тя изисква време, надеждност и тактика, която да я използва.